Основните принципи на пренос на топлина ни помагат най-добре да разберем как работи изолацията. Трите начина за пренос са следните: топлопроводимост, топлопредаване /конвекция/ и излъчване /радиация/.
Топлопроводимост
Топлопроводимостта е свойството на материалите да пренасят топлина. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло се нарича топлопроводимост. Преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура чрез кинетичната енергия на атомите. Способността на материалите да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Колкото по-ниска е стойността на този коефициент, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Топлопроводимостта на вата зависи от нейната плътност и се променя в зависимост от температурата, при която се използва.
Конвекция
Конвекцията е пренос на топлина през течности и газове. Например при естествена (свободна) конвекция обемите на флуида, които се намират до повърхността на нагрятото тяло се загряват, разширяват, олекват и придвижват, като мястото им се заема от по-студени слоеве. Минералната вата предотвратява конвекцията, като задържа въздух в своята структура. Въздухът е добър изолатор.
Излъчване /радиация/
Радиацията е предаването на енергия през пространството чрез електромагнитни вълни. Излъчената топлина се движи със скоростта на светлината във въздуха, без да загрява пространството между тях, точно както усеща топлината на слънцето върху лицето. Топлината, излъчва от слънцето затопля земята, без да загрява пространството между тях.
Какво показват показателите на изолационните материали?
Едни от основните показатели, които можем да видим в техническите карти на изолационните материали са следните:
Коефициент на топлопроводимост λ
Различните изолационни материали възпрепятстват в една или друга степен преминаването на топлинната енергия към външната околна среда. Показателят, който характеризира материалите в това отношение, е коефициентът на топлопроводимост λ, измерван W/(m.K). Той изразява количеството топлина, преминаващо за 1 секунда, през 1 м2 от материала с дебелина 1 метър, при температурна разлика между двете повърхности от 1 К (Келвин). Колкото по-малка е стойността на ламбда λ за даден материал, то толкова по- добри изолационни свойства той притежава. Коефициентът на топлопроводимост зависи от: обемната плътност на ватата, влажността на материала и от температурата на приложение.
Термичното съпротивление R
Свойството на изолационните материали да възпрепятстват преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Термичното съпротивление на материала R се измерва с m2.K/W. То е различно в зависимост от дебелината на материала. При еднакъв коефициент на топлопроводимост на материала, колкото по-голяма е неговата дебелина – толкова по-добра е стойността на термичното съпротивление.
Коефициент на топлопреминаване U [W/m2K] измерва топлинния поток. Колкото е по-нисък този коефициент, толкова по-бавно изолационният материал предава топлината от вашия дом навън и обратно.
Има европейски стандарти, които определят тези и други характеристики на изолационните материали. Те включват процедурите за изпитване, оценяване на съответствието, маркирането и етикетирането на тези материали. За продуктите от минерална вата, основните стандарти са БДС EN 13162 или БДС EN 14303. Първият се отнася за топлоизолационни продукти за сгради – продукти от минерална вата (MW), произведени в заводски условия. Вторият е за топлоизолационни продукти за строителни съоръжения и промишлени инсталации – продукти от минерална вата (MW), произведени в заводски условия.
Стойностите на изпитаните характеристики, които се изискват за дадено приложение, са дадени в нормативните актове и наредби. Изискванията на тези наредби се прилагат при проектиране и изпълнение на жилищни и обществени сгради, както и при реконструкция, обновяване и основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради.